BG GLAS

Вредните навици, от които трябва да се откажем дори преди цигарите

Всички говорят за вредите от пушенето. Вярно, това го знаем, никой не спори, че цигарите не са добри за нас. Но в живота на всеки човек има още няколко лоши навика, които му носят вреда всеки ден. Те тровят живота ни, а ние дори не забелязваме как става това и си мислим, че всичко е наред.

Ходим на фитнес, ядем салати, отказваме се от алкохола и пушенето, но продължаваме да завиждаме, да таим обиди и постоянно да се оплакваме от живота. А може би е време да се откажем от всичко това?

Всеки от нас е изпитвал тези чувства поне веднъж. Веднъж – както и да е, но ние ги изпитваме много по-често, а кой знае защо не се тревожим много от това – сякаш тези вътрешни отрови не влияят на качеството на живота ни! А те влияят, и още как.

Практически всичко, което правим, е насочено към постигането на едно единствено нещо – щастието.

Но ако тези глупави навици ни тровят, каквото и да правим, щастие няма да намерим. И не затова, че имаме малко пари или приятели, нямаме любим човек до себе си или интересна работа, а защото колкото и добри условия да ни предложи съдбата, ние все ще бъдем недоволни.

Ето и тези 4 ужасни навика, от които трябва да се откажем още днес:

Завистта

Тази проклетница не ни позволява да се зарадваме нито на своите успехи, нито на тези на другите. Социалните мрежи са едно от нещата около нас, което отлично „наторява” завистта.

Социолози от университета в Юта направиха допитване сред 435 студенти и разбраха, че от времето, което прекарваме в социалните мрежи, пряко зависи отношението ни към собствения ни живот. Колкото повече наблюдаваме чуждия живот (и по-точно редактираното му за пред хора отражение), толкова повече смятаме, че другите живеят по-пълноценно и щастливо от нас.

В реалния живот обаче има достатъчно завист, която ни кара да тъжим заради неслучилия се живот и да вярваме, че сме се провалили.

Какво да правим?

Ако дори за един ден сменим местата си с друг човек (този, на когото завиждаме толкова много), това никак няма да ни хареса. Всички си имат своите страдания и своите награди, и чуждите с нищо не са по-добри от нашите.

Не бива да се сравняваме с никого. Всеки има свое лично минало, свои таланти и възможности, проблеми и нещастия. Просто не сравнявайте – няма критерии, по които обективно да може да направите това.

Обидата

Ако помислим какво е това обида, ще разберем, че това е несъответствието на реалността с нашите очаквания.

Представете си например, че се спъвате на улицата, падате, удряте се лошо и си разсипвате напазаруваните продукти. Близо до вас се намира сляп просяк. Разбира се, вие не очаквате от него да се хвърли да ви помага, затова не можете да чувствате обида към него. Виж, ако до вас стои ваш колега или приятел и просто наблюдава как пълзите по асфалта, събирайки разпилените домати и портокали, тогава бихте се обидили сериозно – може би за цял живот.

Ако оставим настрана причините за обидата, тя представлява силна негативна емоция, която задълго остава с нас. При всяко споменаване на този човек у нас избухва цял фойерверк от отрицателни чувства, а старите обиди са опасни за здравето като недолекувани травми.

Какво да правим?

За да не се разстройваме, трябва просто да не очакваме нищо по-специално от хората около нас. Те нищо не ни дължат – нито да са учтиви и приятни с нас, нито да са загрижени, разбиращи и дружелюбни. Просто трябва да приемаме всичко такова, каквото е.

Разбира се, това не означава, че трябва да общуваме с грубияни, с хора, които не ни зачитат и с други такива неприятни типове. Просто трябва да решим с кого искаме да продължим да общуваме и с кого трябва да се сбогуваме. Без обиди животът става много по-прост.

Мрънкането

„Да си жалък е много лесно, а да си щастлив е много по-трудно и по-хубаво.”
Том Йорк

Оплакванията лесно се превръщат в навик и ако свикнем да се жалваме, изобщо няма да има значение какъв е животът ни – винаги ще намерим за какво да мрънкаме. А ако постоянно се оплакваме, значи виждаме в живота само негативните страни, забелязваме само проблемите и бързаме да разкажем за това на всички наоколо.

Освен в много крайни ситуации, няма обективна оценка на живота. Той съществува само такъв, какъвто го виждаме. Ако то е само негативното, то и животът ни ще бъде такъв. А за какво е всичко това? В името на съчувствените погледи на околните ли?

Осъждането

И последният лош навик – това е веруюто на пенсионерките на пейката пред блока, които живеят в свят, пълен с наркомани и разпуснати жени. С такова удоволствие съдим другите – както лично, така и колективно! Всички клюкарстват, без значение от пола и възрастта си.

Какво е интересно тук? Не бива да съдим другите, без да прилагаме към тях критериите, които използваме за самите себе си. Толкова често виждаме хора, които, както избухват и викат на другите за някакви недоглеждания, така не съдят себе си за същите проблеми.

Осъждането обаче има две страни. Една от тях е съденето на другите, а втората – на самите себе си.

Какво да правим?

Всеки има право на грешки и всички са толкова различни, че е много трудно да даваме обективна оценка на събитията. Никога не сме били в кожата на друг човек, не знаем как живее той, как е живял преди, какви мисли му се въртят в главата. Така че да не го съдим – това е все едно да коментираме футболен мач от трибуните.

А когато говорим за жестоките критики към самите себе си – единствения човек, когото познаваме идеално, просто трябва да знаем, че те няма да доведат до нищо. Никога. Може би този навик ни е останал от родителите, като копиран модел на поведение, но той няма да ни мотивира да се подобрим. Напротив – ще ни накара да се почувстваме неудачници, да се примирим с това и да страдаме. А може би и да се оплакваме, да завиждаме и да се чувстваме обидени от живота.

(obekti.bg)

{fcomment}