BG GLAS

Силви Вартан: Единствената ми носталгия е по България

Силви Вартан се ражда в с. Искрец през 1944 г., напуска България в началото на 50-те години на миналия век и се превръща в звезда в началото на 60-те във Франция. Тя има съдбата на емигрант, на човек, който сменя култури, езици, географски ширини. Домът й през последните 30 години е в Лос Анджелис, където живее със съпруга си, известния продуцент и мениджър Тони Скоти и дъщеря им Дарина, която двамата осиновяват в края на 90-те години в България.

Силви Вартан и Шер са двете най-известни изпълнителки в света, чиято кариера продължава вече 50 години. С бившия си съпруг Джони Холидей Силви поставя рекорд през 70-те години. Двамата изнасят концерт пред 200 000 души. Силви Вартан издава албуми, които се продават в милиони тиражи по целия свят. 20 от нейните сингъли попадат в челните позиции на европейската класация, а песните й се превръщат в хитове в Япония, Латинска Америка, Азия.

И още нещо важно, за което Силви Вартан не обича да говори - работата й във фондация "Силви Вратан", чрез която певицата успява да помогне на хиляди български деца със своите лични дарения.

С певицата разговаря тв продуцентът Георги Тошев

- Силви, отново сте на път, как върви турнето ви?
- Турнето върви много добре. Скоро заминаваме за Япония, след това идваме в България за Великден, ще посетим и Букурещ. След което ще направим турне в цяла Франция през юни и юли. След като турнето ни във Франция приключи, най-вероятно ще посетим останалите източноевропейски градове.

- Не се ли уморихте повече от 50 години да сте на сцената?
- Не, защото публиката ме зарежда. Тя прави живота ми пълен с красиви емоции. Вълнуващ!

- А какво се случи с момичето от село Искрец през всичките тези години?
- Все още е тук, вътре в мен.

- Направихте зашеметяваща кариера...
- Така е, но Искрец е още в сърцето ми, както и София, и животът ми в България. Това малко момиче е живо. Повече отвсякога, ако трябва да съм честна.

- По какъв начин България все още присъства в живота ви?
- България присъства всеки ден в моя живот, защото е свързана със скъпите ми спомени за родителите ми, детството ми, пейзажите... Сякаш е било в друго време... Със сигурност е било в друг век (смее се), но ми се струва толкова спокойно. За мен това бяха щастливи дни. Макар в един момент нещата да станаха много трудни за родителите и семейството ми, но аз като дете съм запазила само любовта и времето, което беше като застинало.

- С какво свързвате думата носталгия?
- Носталгия... Хората винаги ме питат, дали съм носталгична към онези луди и страхотни години, толкова успешни и вълнуващи, които ме направиха толкова щастлива и удовлетворена... Не изпитвам никаква носталгия към тези години. Това е като чувството, когато си преял и не можеш да погълнеш каквото и да било повече. Мисля, че съм минала през всичко, чувствам се с голям късмет и привилегия. Щастлива съм и мислите за онова време ме топлят като слънце в сърцето ми. Така че не изпитвам носталгия. Единствената ми носталгия е по България и детството ми там, защото бях с всичките ми роднини, всички хора, които обичах. Времето беше застинало и тогава не знаех, че ще ги изгубя.

- На концертите ви и днес идват от деца до възрастни. Как се чувствате, когато видите хора от различни поколения в залата?
- Много е трогателно. Днес в много по-голяма степен си давам сметка за любовта на хората и това, което споделяме заедно, много повече, отколкото когато започвах - тогава самата аз бях тийнейджър. Всичко се случваше толкова бързо, беше толкова вълнуващо и ново, феновете... И музиката беше много по-различна в онези времена, сякаш създавахме ново начало... Заедно с музикалната революция се случваше и социална революция. Пеех непрекъснато, пътувах по турнета непрестанно - през зимата, лятото, есента... непрестанни турнета. Това беше част от всекидневието ми и не осъзнавах, че между мен и публиката се е зародила силна връзка, която продължава и до днес. Невероятно е това чувство, че си необходим на другите!

- Дебютирате на 17 години и бързо се превръщате в звезда, какво ви отне успехът?
- Започнах кариерата си много млада и сякаш без да мога да се противя, животът ми ме повлече във всички посоки. Мисля си, че музиката, кариерата на артист повече ми е дала, отколкото отнела... Може би ме лиши от време да изпитам повече удоволствия в ежедневието, в семейството... Аз непрекъснато работя и това понякога не е лесно за издържане от близките. Може да се каже, че съм израснала с френската публика и тя наистина стана част от семейството ми. Така ги чувствам, защото сме споделяли толкова много с тях през годините, те са ми дали много. Това е размяна - даваш и вземаш. Страхотно е и те кара да се чувстваш уютно.

- А как усетихте българската публика, когато се завърнахте за първи път през 1990 година?
- Никога няма да забравя първия ми концерт в България, защото за мен изживяването тогава не може да се опише с думи. Беше толкова емоционално за мен, че ми беше трудно да не плача през целия концерт.
Бях подготвена завръщането ми да е много емоционално, защото брат ми Еди беше пристигнал преди мен заедно с продуцентите, за да разгледа местата, които щях да посетя. Тези места, разбира се, са част и от неговото детство, така че и той самият беше много развълнуван. Каза ми: "Знаеш ли какво, чакай сега, ще видиш каквото ще видиш. Приготви се сърцето ти да бъде разпокъсано на парчета". И точно това се случи! Спомням си всяка малка подробност от детството ми. Често ме питат защо съм толкова привързана към България. България е в сърцето ми и е свързана с родителите ми, с прекрасните емоции, които пазя дълбоко в себе си.

- С дъщеря ви Дарина изпяхте заедно песента “Марица”.
- Пяхме заедно в едно телевизионно предаване. Трябваше да  се моля дълго, за да излезе да я изпее заедно с мен.

- Тя мечтае ли да стане певица?
- Не, не иска. Пее много добре, но е прекалено стеснителна. Когато беше на 6 години, заедно с мен изпя една френска песен, която е много трудна за изпълнение, а тя го направи перфектно.

- Брат ѝ Давид не иска ли да запише песен заедно с Дарина и с майка си?
- Не, той има своя собствен стил и собствена кариера. В момента подготвя нов албум, който ще излезе тази или следващата година. Не знам със сигурност, защото е перфекционист и до последно изпипва нещата. Отнема му много време да стигне до точно желания ефект, когато композира и записва парчетата.

- Той композира страхотна песен за предишния ви албум. Как се чувствате, когато работите заедно със сина си, или пеете заедно с дъщеря си?
- Синът ми е възрастен човек. Той е професионалист и с него е различно. Но с дъщеря ми беше много емоционално, защото тя беше малка, беше много сладко и наистина ми хареса да бъда на една сцена с нея.

- Правите много за българските деца и българското общество, но не обичате да говорите за това...
- Предпочитам да правя, а не да говоря. Особено когато човек помага на другите. Когато се върнахме в България след толкова много години, малко след падането на Берлинската стена, с брат ми Еди бяхме много развълнувани. Магазините бяха още празни, имаше огромни опашки за гориво, за храна... В болниците и сиропиталищата беше пълен хаос. Искахме да помогнем по някакъв начин. Основах асоциацията, за да помагаме на децата и нуждаещите се. Към нас се присъединиха хора, които бяха готови да посветят свободното си време, за да помагат, въпреки че всеки от тях имаше друга работа. Асоциацията е малка, но съм много горда, че в последните години се разраснахме. Хората, които се грижат за делата на асоциацията, са невероятни и приемат работата присърце.

- Интересувате ли се от политика?
- Не се занимавам с политика, но животът ни е политика и е важно да знаем какво се случва по света. Част сме от него.

* Заглавието е на редакцията

(trud.bg)

{fcomment}