Немски професор: Няма причини за страх от имигрантите от България и Румъния
През последните години Германия привлича голям брой висококвалифицирани имигранти. Експертът по демография Райнер Клингхолц споделя пред списание "Шпигел", че развитието на страната вероятно зависи именно от тези имигранти.
Според него германците нямат основание да се страхуват, че имигрантите бягат от бедността в собствените си страни. През 2010 г. повече от 40% от имигрантите от България и Румъния на възраст между 30 и 64 години са били с университетско образование, а безработицата сред тях е била 10%. Необразованите имигранти обикновено са сезонни работници, но Клингхолц отбелязва, че икономиката се нуждае и от двата типа имиграция.
Експертът посочва, че Германия е изправена пред увеличение на пенсионерите през следващите години, докато броят на младежите, които влизат на пазара на труда намалява. По тази причина имиграцията е необходимо условие за оцеляването на много фирми, а и на пенсионната и здравна система.
Клингхолц обаче посочва, че имиграцията не е достатъчна, за да обърнат негативните демографски тенденции, най-вече понеже раждаемостта сред второто поколение имигранти пада значително в сравнение с първото.
Професорът е на мнение, че днес германските фирми привличат все повече имигранти, които са по-квалифицирани от местните работници. През 2010 г., повече от една трета от имигрантите от Южна Европа са завършили висше образование и играят значителна роля за развитието на икономиката на Германия.
Тези работници са напълно различни от нисокообразованите имигранти от последните десетилетия, които в общия случай работят нископлатени работи, а децата им често не са добре образовани. Едва едно от четири деца на турски имигранти завършва подготвителните за университет класове (т.нар Gymnasium), докато сред етническите германци този процент е 43%.
Образованието на родителите има значително влияние върху успехите на децата в учението. По тази причина за Клингхолц не е изненада, че децата на имигрантите от турски произход се изправят пред повече трудности в училище. Негативният опит на тези семейства в интеграцията също играе своята роля – те са дискриминирани на пазара на труда, дори и да имат необходимото образование. Оттам според него произлиза мисленето им, че дори и да получат по-добро образование, няма да могат да се издигнат в обществото.
Клингхолц предлага децата да бъдат пращани в немско езични детски градини и училища, които да улеснят интеграцията им. Според него е необходим положителен пример от страна на успели членове на имигрантските общности, които да демонстрират, че успехът е възможен.
Запитан за новото законодателство по отношение на двойното гражданство, експертът отговаря, че е добра стъпка напред но посочва, че засега то се отнася само до родените в Германия деца на имигранти и имигранти от ЕС, което не е достатъчно.
{fcomment}
