БГ ГЛАС - За българите в Австрия

Вицепрезидентът Маргарита Попова пред БГ ГЛАС: Поклон пред българите в чужбина

Честванията на Националния празник 3 март във Виена, преминаха под патронажа на вицепрезидентът на България Маргарита Попова. Откакто е на поста темата "българи в чужбина" е приоритетна за нея. Припомняме, че по нейно настояване беше изработена "Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света", която беше приета от МС през юли миналата година. След вълнуващото тържество в Австрийската столица екип на БГ ГЛАС разговаря с г-жа Попова.

Как приемате посещението си във Виена и как виждате българската общност тук?

Българската общност във Виена е общност с традиции. Аз неслучайно казах, че хората, които са дошли тук, са дошли съзнателно. Избрали са житейския си път съвсем целенасочено. Хората са дошли с планове, със самочувствие. Не е много лесно да дойдеш в сърцето на Европа, във Виена, в културната столица, която е мегаполис на много етноси и много народности, и да можеш да се установиш така, както ти би искал, така че да бъдеш доволен. Видяхте тази вечер. Българската общност е такава, каквито са децата ни. Пеят, танцуват, рецитират, говорят прекрасен български език, имат самочувствие. Хубава общност. Австрия може да се гордее с българите, които живеят и работят тук. Първо, те не са чак толкова малко, те са една общност, която не създава проблеми, хора, които са се интегрирали и хора, които работят за благото и на Австрия, и на България. Макар и от далеч те работят и за родината. За това, когато идвам тук, или отивам в Унгария, или в Словакия... и ги виждам тези хора, които са потърсили щастието си и са го намерили чрез честен труд, освен да им кажеш „поклон", „бъдете здрави" и „наслука", няма какво друго. На празник като днешния обмяната на енергия е много важна и вълнуваща.

Пътувате много и се срещате с много българи, които живея в чужбина. Намирате ли разлика между тези, които живеят навън и тези, които останаха в България?

Няма как да няма разлика, защото животът в чужбина е съвсем нормално да даде своя отпечатък върху хората, които са избрали да живеят навън. Те са длъжни да се интегрират, длъжни са да спазват културата, нравите, привичките, да спазват законите на страната, да живеят с местните. И те го правят съвсем съзнателно, те са избрали доброволно този начин на живот. Така че разлика има. Когато обаче се съберем като общност ние ставаме едно. Тогава остават на заден план тези неща, които ги принуждават да живеят по друг начин, съобразено със страната, в която живеят, и излиза повече българското, нашенското, общото, битовото. Това, което ни свързва. Тогава ставаме „ние" българите, които се разбираме.

В този смисъл проблем ли е това, че толкова българи в последните години напуснаха страната, за да търсят препитание?

Не бих казала, че е проблем, защото оценявам миграционните вълни в глобален мащаб. Не сме само ние българите, които се установяваме да живеем другаде. Лошо е обаче, и на мен ми е свито сърцето, когато си мисля за това, че хората напускат, защото нямат възможност за реализация в България. Това е лошото. Когато създадем условия човек да има повече от един избор и да може да се установи, но тогава да предпочете да отиде някъде другаде, да поработи 2,5 или 10 години и да се върне, тогава ще бъда по-спокойна. Но, когато хората от недоимък, от бедност, от страдание са тръгнали да търсят щастието си някъде другаде, това ме притеснява. Но няма как. Ще минем и през това. Светът е динамика и преселение. Това са исторически процеси, от които няма как да избягаме.

Следите ли избора на председател на ДАБЧ и как смятате, достатъчно прозрачна ли е процедурата? Нещо, за което настояваха Обществените съвети на българите в чужбина.

Надявам се, че ще се намери подходящият човек, който ще работи по-добре от това, което имахме като пример до сега. Не следя задълбочено избора, но винаги ми се иска българите в чужбина да са доволни. Важно е на тях да им хареса и да пасне и да се случват нещата по-добре от това, което се е случвало до момента.